Блогът на Лина: O, густо майна, Филибето

“Майна, айляк съм на главната. Резервирал съм два щъркела до Бингото, тъй че идвай.” Да ти разтълкувам ли сега? Майна = приятелю, бате (СФ), човек (СтЗ). Айляк = свободен съм, нямам работа. Главната = главната пешеходна улица. Два щъркела = два стола на бар. Бингото = място за срещи в средата на Главната. И цялото действие се развива в Пловдив. Градът, от който не съм, но който познавам със сърцето и очите си.

Съпругът ми е от Пловдив. Казва, че благодарение на мен е погледнал на майна-таун по друг начин. Често особено зимата и есента ходим в Пловдив. Времето е меко и топло за разлика от това в столицата. Градът е близо до София, така че е подходящ и за ежедневни пътувания, но ти препоръчвам да останеш поне един уикенд. Ето какво можеш да правиш до като си на тази екскурзия.

Тръгване събота сутрин към 9. Пътят е около час и половина с едно спиране за тоалетна. Остави удоволствието от пиенето на второто си кафе в Пловдив. Има две места около Джумаята. Това е работеща и наскоро реставрирана джамия. Тя разделя голямата Главна от малката Главна. В Пловдив пешеходната улица вече е официално най-дългата в Европа и бие тази на Копенхаген. Ако ти се пие турско кафе или чай може да седнеш на турската сладкарница в самата джамия. За миг ще се пренесеш в Близкия Изток. Туркоазени дивани, малки маси, одеколон за ръце на всяка от тях, щанд с рахат локум, баклави, мухалеби, сутляш… все едни вкусотии. Ако обаче си от здравословната хипстърска общност Ко’шиЯм е мястото за теб. От Джумаята се качваш по стълбите над античния стадион. В заведението работи семейство - засичала съм двамата братя и майка им. Кафето е за настроения. Ако искам да обостря сетивата си, взимам от ментовото. Ако искам да отпияот почивката и да се пренеса на тропически остров взимам кокосово кафе. 

Главната, 2007г

След освежаващите напитки, нека да повървим. Първа спирка е античният стадион. Обожавам това място. Имам някаква нетипична и странна връзка с мрамора. Белият, студен камък в горещите лета на Пловдив ме успокоява и пренася в древен Рим. Стадионът продължава под протежението на голямата Главна и стига до Пощата. Шопингът по улицата е много приятен. Има магазин за български носии, за индийски стоки и ‘ишлемета’, обувки, няколко световни бранда от ниския към среден сегмент. Почти в средата има магазин за хранителни стоки, вкойто приготвят ароматна и сочна скара. Взимам си кутия със станимашки сaрми и млечна салата. Това са сaрми големи колкото кутрето. Има ги в постен и в месен вариант, с лозови или зелеви листа. Произхождат от близкия Асеновград, където е задължително всяка уважаваща себе си домакиня да владее умението. Със станимашките сaрмички в ръка потеглям към Градската градина.
 
Магазинът за народни носии на Главната до Джумаята

Цар Сиомеоновата градина е построена през 1892г и носи духа на епохата. Широките алеи и високите дървета носят прохлада в горещите пловдивски дни. Многото фонтани разхлаждат и приятно румолят. Тук е и една от най-добрите детски площадки, която съм виждала. Сенчестите големи алеи водят до Пеещите фонтани - старата реновирана гордост на пловдивчани. Работят от миналата година само лятото и то от 19.00ч. Не съм ги виждала на живо още, но приятели споделят снимки. Време е да се скрия на сянка, за да се нахраня. Избирам големия павилион. С десерт ще се почерпя от Сладоледената къща, която е на близо до входа на парка. Следва посещение на Форума. Малко известен, но много запазен театър в страни от Пощата. Все още там се правят постановки от различен характер. Все пак най-известният театър в града е Античният театър, който се намира в Стария град. 

Античният театър е мастодонт за времето си. Белотата му и гледката от високо на града ме впечатлява. Бях на концерт на Васко Василев. Акустиката е изумителна, а седалките са за изваяни дребни римлянки. В сезона на ягодите на кафето до театъра се предлага най-ароматното ягодово дайкири. Става и за ранния следобед. 

Ягодово дайкири..мммм                  Античният театър

Пренасям се в друга епоха - Въздраждането. Старият град има криволичащи, калдъръмени и стръмни улици. Добре, че не нося токчета иначе щяхте да ме видите в ролята на балерина. Отправям се към къща-музей на Златьо Бояджиев. Къщата е с голямо стълбище като муза за филми на Дисни. Картините са леко чудати. Разхождам се и из близките антиквариати. Друго интересно място за посещение е Пълдин. По настоящем място за сватби и механа. Там беше и нашата сватба, но не в механата - там имаше сбирка на попове. Стените на Пълдин разказват историята. Бил е християнски манастир, после става дервишки храм. Има и останки от римска стена, а битовият стил на къщата е чудесен за ретро снимки. 

Време за вечеря - отправям се към Небет тепе. На този хълм се предлага най-миризливата и вкусна цаца. А бирата - тя е по-сладка от вода може би заради солеността на рибата. Лимоновият сок в жълти шишета е на всяка маса. А гледката е към гушнати тинейджъри на фона на отдалечения град. Ако искате нещо по-така за вечеря може да отидете в Даяна - най-голямата пловдивска верига ресторанти в битов стил. Ако пък сте настроени за изискана вечеря - мястото е Хемингуей. 

Вече приятно заситили се, традицията повелява да се направи един тигел (т.е. разходка) по Главната. След което да отпътувате по родните места. Ако все пак сте приятно омаяни от въздуха или от ягодовото дайкир и решите да останете още един ден, ето какво може да се прави в неделя. 

Ако сте с деца за тях ще бъде страхотно изживяване детската железница на Младежкия хълм. За дъщеря ми това е истинска атракция. Отиваме на гарата, купуваме билети и зачакваме влака. Появява се миниатюрно влакче. Въодушевените пътници слизат и се качват новите. Зачакваме кондуктора. Дъщеря ми възторжено подава билетите, докато аз се опитвам да се наместя на малките пейки. Междувремено гърми музика. Не каква да е, а “Хей ръчички, хей ги две”, “Пляс-пляс педалите”, “Зайченцето бяло” и други шлагери. Потегляме ту-ту. Както при реален ЖП маршрут минаваме през тунел, над мост и спираме за престои. Слизаме от вагона за кратка разходка като не се отдалечаваме, за да не изпуснем влака. Почивката свършва. “Хей ръчички” отново се опитва да заглуши детските бърборения, но неуспешно. Връщаме се отново на основната гара и децата искат да видят машиниста. 

Отправяме се към Гребната база. Истински рай за велосипедистите. Имаме един чичо. От уважения няма да споменавам точната възрат, но е на 70+ години. Ако си сложи слънчеви очила, ще помислите, че е добре поддържат 45 годишен младеж. Върти колело като луд на гребната база всяка вечер. Там има и мързеливци като нас - само с два крака. Ако ви се играе тенис или футбол пак там е мястото. Има и доста заведения за хранане, ако решите да направите един обяд. 

Ако сте обаче търпеливи, може да се качите като виден пловдивчанин в неделен ден на Хижа Здравец. Пътува се около 40мин от Пловдив. Все още има хижа, но по-полулярен е Екохотел Здравец. Предлагат чудесна скара от глигани и други дивечоподобни животни. За децата има прекрасна площадка за игра. Ако сте се справили с обяда, може да направите лека разходка из гората преди да се отправите на път за дома. Хотелът е подходящ и за спа, екотуризъм или просто уикенд хранене. През зимата наперените пловдивчани карат ски на пистата до хотела. Тази Хижа Здравец ми даде обяснението в живота как така в Пловдив ските са популярен спорт, а в Стара Загора не са. Впредвид, че разстоянието между градовете е само стотина километра.

И за финал, преди да отпътуваме трайно по жилищните места да си припомним една песен. О, густо майна, Филибето.https://www.youtube.com/watch?v=skC8eQJ_6RE  Благодаря за уикенда. 

Лина

Блогът на Лина е рубрика на travelmix.bg. За да прочетете и другите статии от рубриката, посетете секция"Публикации".