Блогът на Лина: Amore Mio, Рим-е

Звезди като на анимационен филм само в Италия съм виждала. До тогава не вярвах, че дори съществуват. Смятах ги за измислица на художниците. Тъкмо пристигах във Венеция и аха да изляза от лодката видях къдрокос, целунат от слънцето, гол до кръста италиянски мачо. Зелените му очи бяха впити във въжето, което сръчните му ръце навиваха, за да приключи акустирането. Ама как се захласнах по тази гледка. Като тръгнах към този красавец и бам… главата в касата на вратата на лодката-автобус. Видях хиляди малки звездички, които да знаете не се въртят в кръг. След звездите нито помен от италиянеца не остана. 

За сметка на това години по-късно, вече омъжена направихме със съпруга ми първото пътешествие до Вечния град. Там лодки и опасни врати няма. 

В този слънчев град бяхме за дълъг уикенд. Съвместимо романтично бягство за двама в натовареното ежедневие на работещи хора. Целият ни престой трябваше да бъде много стегнат. Исках да посетим Колизеума, Форума, Ватиканския музей, Св. Петър, морския град Oстия…., катакомбите (които като разбрах, че са последни домове, отказах да видя),  фонтана Треви, Пантенона и няколко площадчета. Исках да усетя хората като се размотавам по улиците и  да ям джелато. Мъжът ми каза, че е почти невъзможно толкова много неща само за два пълни дни да се видят. Който иска, намира начин. Картата "Омния" дава възможност за посещение на всички описани места, защото минаваш през бърза опашка. Туристическия автобус тип ‘качване-слизане’ по забележителности, метрото и влака до Оситя са включени в цената. Получаваш и аудио гид с карта за всички включени места за посещение. Сделка е.

Пристигнахме в Рим и се отправихме към хотела. Стаите бяха с високи тавани, мраморни подове, и завивка от Икея. Беше близо до метро. Вървяхме само 30мин пеша до спирката, защото автобусът беше по-предпочитан от местните и туристи като нас трудно влизаха в него. След като се настанихме се отправихме към центъра. 

Първият ден посветихме на древен Рим. След панорамната обиколка на туристическия автобус, спираме на Колизеума. Ахнах от размера. Този мастодонт на миналато се присмива на новоизникналите съвременни сгради. Опашките са две - бърза и обикновена. Благодарение на Омния минахме по бързата лента и си спестяваме 30мин. Самата атмосфера на Колизеума не ми допадна. Представих си на колко много хора е било лобно място.

Виж, Форума е друга работа. Може би защото руините са значително по-малко, въображенито ми работи много повече. То не са Весталки, не са храмове. Вървя си аз по зелената тревичка и всяко камъче ми говори хубави неща. Колко ли много закони са били създадени точно тук - в сърцето на Рим. И аз съм щастлива, че мога да го усетя днес. Много държах да видя и Циркус максимус. Видях го - огромно елипсообразно поле. Едно камъче да беше останало, а то - нищо. Впечатлих се, че е останало незасторено в иначе гъсно населения Рим. Въображенито ми сякаш е обратнопропорционално на броя останки - колкото по-малко камъни, толкова повече работи въобръжението ми. 

Циркус Максимус

Със съпруга ми се отправихмекъм фонтана Ди Треви. Обиколихме уличките и изведнъж открихме прекрасната гледка на мраморни красоти. Водата от фонтана се закачаше палаво с туристите като пръскаше закачливо всеки минувач. Шумът и от водата, и от посетителите огласяваше целия площад. Ето ме и мен - хапвах ледено студено лимоново джелато и гледах към фонтана. Съпругът ми, който е изключително наблюдателен за неиталиански неща, ме хвана за ръка и ме отведе до стълби точно срещу забележителността. Влязохме в българската черква. Приятно ми е да се озова в тихите прегъдки на сградата. Все още пазя иконата на Св. св. Кирил и Методи, която ни подари свещеника от едноимената черква. 

Вторият ден е посветен на най-малката страна в света - Ватикана. Невярващи, че Омния ще ни даде предимство на опашката, се озоваме на площада св. Петър в 9.00ч. В 9.30 сме вече в катедралата. Поклониците бяха много хрисими и доказваха търпението  си чакайки на обикновената опашка за  билети средно по четири часа. В Св. Петър най-много ме впечатли Пиета. Грация, тъга и красота изпълваха последната майчина прегръдка на Девата. Самата катедрала беше като богата възрастна матрона. Вярващите католици от разлини националности прекланяха глава и си казваха молитвите. Ние се отправихме към Ватиканския музей. От него съм запомнила стълбите на Момо. Време е да се прибираме. 

Стълбите на Момо

По пътя решихме да си купим храна от супермаркет. Магазинът беше в безистен и имаше само две каси. Храната беше достъпна и изключително вкусна. Колбасите бяха огромни и висяха на въжета зад щанда. Усмихнат пухкав господин ни обслужваше, режейки с благововение шунка от бут. Касиерката беше жена на около 50 години с прошарени елегатни къдрици. Тя е решила да заглуши бибиткането от четеца на баркод, като весело и силно пееше Soli на Челентано. Бях омагьосана - тази жена става за певица. Но е изключителна в работата си, защото не само работи на каса, а и пее. Благодаря, че има такива хора, които създават настроение.

Запътихме се за Остия с влака. Билетът беше включен в картата. Озовахме се в малко курортно селище почти безлюдно. Не е така уикендите обаче, когато римляните се измъкват за кратък отдих. Тогава е невъзможно да си намериш място на плажа. Сега имаше в излишък. След разходката по морския бряг, потърсихме място за обяд. Седнахме там, където имаше най-много хора. Тримата възрастни господа лакомо хапваха спагети болонезе само с вилица. Забележете - само с вилица. Като сме в Рим, ще правим като Римляните. Хайде и ние спагети болонезе само с вилица, но и пица за гарнитура. Сега разбирам защо господата си хапваха лакомо - простичкият сочен и леко кисел вкус на спагетите е толкова освежаващ в този топъл ден край плажа. За десерт взимам от джелатото с босилек.


Остия

Гледайте колко съм изписала, а то колко има още… не разказах за антените по терасите, за дружелюбните англичанк, за замъка Сан Анжело; за Пантенона, за мотористите с костюм на Версаче… Нищо - следващия път. 

Лина

Блогът на Лина е рубрика на travelmix.bg. За да прочетете и другите статии от рубриката, посетете секция"Публикации".