Блогът на Лина: Клисурския манастир край Банкя и агнетата
публикувано на 10.04.2016 13:44Клисурския манастир и агнетата
Разхождах Стоке и се радвах на незабравимата гледка на овце при посещението на Клисурския манастир. Манастирът е над Банкя и там беше първата разходка на вече 8 годишната ми дъщеря и на вече 30 дневния ми син.
За да стигнем до манастира беше приключение. Две деца със столчета и количката в багажника, оставиха чантите с бебешки принадлежности в краката ми на предната седалка. Съпругът ми се замисля да купи покривен багажник, а аз да сменим колата. Да видим кое ще е по-практично за дълги пътувания...
Та, Клисурския манастир – минахме през Банкя. По пътя спряхме в магазинче, от което си взехме кафе, банани и нездравословни лакомства. Тръгнахме по живописното тесен и сив асфалтов път, който беше обрамчен от зеленото поле и разцъфналите в бяло пролетни дръвчета. Съпругът ми, каза, че мястото е идеално и за разходка с колело. (факт – явно отнема около час от Банкя, защото колеги са направили похода). На входа на обителта ме посрещнаха кошници с продукти за продажба – сладко от малини, сладко от боровинки и плетива. В манастира има красив храм Света Петка, в който запалих свещ. Стори ми се, че ремонтите от преди 7 години са приключили, защото дворът беше подреден и приветлив.
Това, с което ме пленява тази екскурзия не е посещението на манастира, а месността. Тя е достойна за олтар – там за мен е по-правилно да паля свещ, а не в храма. Виждам хълмовете, в далечината стърчащите като моливи борчета... между тях има пътека, която се вие и не знам къде ще ме отведе, ако тръгна по нея. Чистото синьо небе е като водата в Средиземно море. Един овчар се е скрил от препичащото слънце под дърво и гледа премрежено стадото си. А стадото е... интересно. Старите овце, за да докажат възрастта си са се навлекли с най-дебелите си кожуси, които са и страшно мърляви. Направо ми иде да им услужа с Пурлан. Току що родилите се агънца и тиийн овцете обаче са като плюшени играчки. Белички, мекички, пухкавки и игриви – кои седнали съвестно в морето от зеленина, кои важно се разхождат и заявяват присъствието си пред възрасните.
Такива гледки ме пленяват по манастирите. Сградите им се строят в месности, които са невероятни и поддържат вярата ми. Къде иначе в София ще можеш да разхождаш Стоке и да се любуваш на овце....
Лина.
Блогът на Лина е рубрика на travelmix.bg. За да прочетете и другите статии от рубриката, посетете секция"Публикации".
Това, с което ме пленява тази екскурзия не е посещението на манастира, а месността. Тя е достойна за олтар – там за мен е по-правилно да паля свещ, а не в храма. Виждам хълмовете, в далечината стърчащите като моливи борчета... между тях има пътека, която се вие и не знам къде ще ме отведе, ако тръгна по нея. Чистото синьо небе е като водата в Средиземно море. Един овчар се е скрил от препичащото слънце под дърво и гледа премрежено стадото си. А стадото е... интересно. Старите овце, за да докажат възрастта си са се навлекли с най-дебелите си кожуси, които са и страшно мърляви. Направо ми иде да им услужа с Пурлан. Току що родилите се агънца и тиийн овцете обаче са като плюшени играчки. Белички, мекички, пухкавки и игриви – кои седнали съвестно в морето от зеленина, кои важно се разхождат и заявяват присъствието си пред възрасните.
Такива гледки ме пленяват по манастирите. Сградите им се строят в месности, които са невероятни и поддържат вярата ми. Къде иначе в София ще можеш да разхождаш Стоке и да се любуваш на овце....
Лина.
Блогът на Лина е рубрика на travelmix.bg. За да прочетете и другите статии от рубриката, посетете секция"Публикации".