Блогът на Лина: Екскурзия до Амстердам без трева

Била съм в Холандия два пъти и нито веднъж не съм пушила трева и не съм виждала Червените фенери. Ще ви разкажа за първата ми екскурзия в страната. За мое щастие видях как живеят местните благодарение на моя съпруг П., който не е холандец. 

Бас обаче е. Представете си викинг - висок към два метра мъж, с рижа коса, лунички на лицето, облечен в тениска с къс ръкав при 5 градусова температура. Бас е нашият домакин, който сърдечно ни посрещна късно вечерта на летището в Амстердам и ни откара до дома си. Приветливото му апартаментче в предградията на Хага е в типичния стил за северните народи - топъл и светъл дървен под, високи бели стени, и огромни прозорци без пердета или щори. Казват, че липсата на завеси идва от миналото, когато моряците са оставяли жените си сами дълги месеци. През прозорците късно вечер, когато гори меката светлина на свещите, бързо се разпознавало, ако някоя моряшка съпруга държи в прегръдките си чужд мъж.

На следващия ден нашият домакин ни предложи холандска закуска. Тя включва кафе за възрасните, мляко за дъщеря ми, препечена филия, масло и ... шоколадови пръчици. Много варианти на шоколадовите пръчици – с анасон, с млечен шоколад, с тъмен шоколад, захарни; с формата на звездички, на пръчици, на 'стърготини'. Мажеш топлата препечена филийка с богат слой пухкаво масло и поръсваш с избраните пръчици мнооого щедро. Да ти е сладко. Разбиха ми се всички илюзии за здравословно хранене. При такава обилна закуска да им се чудиш как така няма масово пухкавки холандски граждани. 

Разбрах как няма - карат колело, за да се предвижват дори между градовете. За нас тримата с Н. и П. колелото не беше вариант, защото нямаме. Използваме трамвая, влака и автобуса. От Хага се качваме на влак до Амстердам. По пътя има безкрайни полета с лалета в жълто, червено, лилаво и те преливат в зелените равни ливади. Около гарата в столицата има интересно унесени и миролюбиви хора в стил Боб Марли. Аз не успявам да навестя източника на това безгрижно щастие. За сметка на това със семейството ми, посещаваме музея на Ван Гог, цветния пазар и Амстердамския университет. 

От трите, музея ме впечатли най-много. Оказва се, че Ван Гог и французина Гоген са били приятели. Интересно ми е да видя разликата между картините рисувани в Холандия и тези от Франция. Първите са мрачни, тъмни и сякаш неживи; вторите са пълни със светлина, с ярки и наситени цветове. Творбите му от Франция обаче са окъпани в светлина и в цветове. Една от най-известните картини на холандеца е “Цъфналият бадем”. Той я е нарисувал в чест на раждането на племеника си и е символ на надеждата към по-добро.

Цветният пазар е място, което ми напомня на пътя от Хага до Амстердам - полета от лалета. Цветовете им са ярки като фенските багри на Ван Гог. А ароматът - опияняващ, сладък и един… пролетен. Да им се ненадяваш на тия лалета. Явно не са само те, а моите очи само лалета виждат. Стига толкова цвят. Време е за късен обяд, че Н. започва да мрънка. 

Запътваме се към околностите на Амстердамския университет, с надеждата да намерим изгодно място за хранене. Влизаме в едно кафене, което предлага пица и сандвичи. Докато обсъждаме с Н. какво ще иска, момичето с бяла престилка ни гледа зад бара с нескрит интерес. Започваме да поръчваме на английски, а дамата с мил тон казва “А искате ли и сокче?” и се захилва като пакостливия Ян Бибиян. Оказва се, че нашата съгражданка работи почасово в заведението докато учи. Дъщеря ми Н. се сдобива не с една, а с две играчки към детското си меню. Заситени, разглеждаме стария университет. Той не ми е интересен. Харесва ми да наблюдавам хората - азиатци, европейци, американци придобили холандският навик да карат колело. 

След тази разходка се отправяме отново към гарата. Чинно стоим в най-голяма близост до вратите на влака, за да влезем и да намерим места за сядане, които в час пик са истински лукс. Телефоните са включени на тих режим, разговори по телефон не се водят. Чува се единствено тракането на влака и електронната дама, която съобщава следващата спирка.

А сега ви оставям до следващия път, когато ще ви разкажа как холандците изкарват уикенда си в слънчев ден.