Блогът на Лина: Романтика в Грузия - Част 2

публикувано на 09.11.2016 11:18

Белият Мерцедес отпътува за Боржоми. Славата на градчето е от СССР-ско време, когато мястото е било символ на скъпа и качествена минерална вода. Наели сме guesthouse, защото хотелите от тип Бест Уестърн са по 200 евро на нощ. Марийка, собственичката на Guest house-a е предупредена за пристигането на нашата компания. Къщата се оказва на центъра на новата част на града. Изненадата обаче е голяма, че вместо наетите през booking.com делукс спални всяка с балкон, попадаме на етаж от къща с две спални, без балкони, огромни два хола, малка баня с принадлежности на живущите. В кухнята ни очаква начената печена тиква, а в дневната прилежно изгладено долно дамско бельо. Марийка е мила баба с бяла коса, видимо притеснена от нас, трите семейни двойки с куфари в центъра на нейния хол. Е, оказва се, че холът всъщност е на дъщеря й. Започваме преговори. Дъщерята звъни на съседи, които биха могли да имат три спални. Нашите приятели започват преговори за намаляне на цената. Споразумяваме се. Едната двойка ще спи на разтегателен диван, получаваме вкусен кекс, а на изпроводяк и бутилка домашно вино. Всички са доволни. Аз бях най-доволна от кръчмата. Дървеният топъл уют на заведението се допълваше от глъчката на големи компании от хора и от миризмата на вкусни хинкхали. Отново масата ни се отрупва с питателна храна и специално вино. Предупредени сме да не пием повече от 3 чаши на човек. Оказва се, че има причина. Червеното вино е пивко, но много силно. Поръчвам си някаква червена супа с телешко. Наподобява пикантността на гулаш. Киселите краставички в нея оставят все още един приятен спомен, от който устата ми се напълва със слюнка. Приятно унесена от виното тази вечер сънувам как ме гонят лъвове. Сигурно заради лъвските глави по леглото на Марийка. 

 

Боржоми, ден втори. Преди да отидем до известния извор, търсим кафе под път и над път. Кафе не намираме  лесно, но реклама на български прах за пране откриваме. Купуваме си банички с боб за закуска, кафето беше 3 в1 и се отправяме заситени към стария град. За да се влезе в извора има такса. Тъй като не разполгаме с време за оглед, се отправяме към лифта за панорамна обиколка. Отнема не повече от 5 мин. Местността е красива, зелена и есенно свежа. Архитектурата на града е в типичния стар стил от Тбилиси. Довиждане, Боржоми. 

Отправяме се към Кутаиси. Истинска изненада е входа за града. 10 км макадам или чакъл. Пътят е в строеж, но поне да имаше предупредителни знаци, за да ми се настрои психиката. В Кутаиси отсядаме в хотел. Не какъв да е, а с 4 звезди. Влизам в хотела, а на стъклените му врати има надпис рецепция. Зад вратите обаче има нищо. Прави се ремонт. За щастие стълбите са обещаващи. Рецепцията е изместена на втория етаж, а ремонтът не засяга стаите. Имат си пухкаво легло, прекрасна баня с топла вода и бонус диван. Иска ми се да остана, но групата се вижда с Тамара - гидът ни за града. Тамара ни води да разгледаме два манастира. 

Първият - манастир Гелати - ще запомня със зелените керемиди по специална технология и с гроба на Давид Строителя. Този, най-велик крал на Грузия, се е смятал за най-грешния човек. Помолил е да бъде погребан на входа на манастира, за да могат всички хора да го тъпчат като минават над него. Така се е надявал да изкупи греховете си. Възкачил се едва 16 годишен, Давид е управлявал страната мъдро и е канонизиран за светец. Грузинците вярват, че може би и Крал Тамара е погребана в този манастир. Но това може да е и в някои от другите 7 възможни манастира. Великата царица на Грузия, която е била равна по достойнства на мъжете е заслужила да я наричат Крал. При нейната смърт Отоманците са искали тялото й. Когато умира, осем ковчега тръгват от столицата с крайна цел 8 различни манастира, за да не знаят кой е ковчега с истинската Тамара. 

Вторият манастир -Моцамета - освен с намисляне на желание, минаване под арка и прекрасна гледка към река, не съм запомнила с нещо отличително. Разходката е освежаваща, а гледката към реката - впечатляваща. В интерес на истината бързам да купя подаръци на децата и да се прибера да спя. 

Обаче не би… Тамара продължава да ни разхожда из Кутаиси. Отиваме на фонтана на Златното руно. Помните ли Язон и Медея. Медея е тази, която сготвя децата си с Язон и му ги серврира за вечеря. Преди да стигнат до там, са били влюбени. Срещат се на територията на днешна Грузия. Язон има мисия да открадне Златното руно, а Медея му помага. Оказва се, че руното не е руно, а технология. Древните са слагали овча кожа в реката, а златото се е полепвало по вълната. Така от реката е излизало златно руно. В чест на технологията, в днешно Кутаиси има фонтан. Минаваме и през бялата река, която е нещо като Марица в Пловдив, но с бели камъни. На моста има паметник на Момче с шапки. То е било истинско момче, което е крадяло шапките на минаващите достолепни господа и е скачало в реката. 

Подаръци… дъщеря ми ще ме побърка, ако се прибера без тях. Минаваме през пазар за зеленчуци, през магазин за вино и о, да… търговски център. Плащането с карта е доста разпространено в града, което ме изненадва. Вечерята е в известен за местните ресторант. Менюто ни отново включва хинкхали, супи, шишове, салати и хачапури. Колко ли килограма съм качила? Утре ще разбера, когато се отправяме за България. Дали ще дойдат от фирмата за рент-а-кар да вземат мерцедеса? Дали ще успея да се събудя на време в 3.30? Дали виното, което купихме и грижливо опаковахме в кухненска ролка и торби за боклук ще стигне цяло вкъщи?

 

Въпросите започват да се увеличават в главата ми. Бях само 3 дни в Грузия. Не видях винената зона, не видях планините и възможностите за катерене, не пробвах минералните бани. Ето още един въпрос - дали да не се върна отново в Грузия?