Блогът на Лина: Романтика в Грузия - Част 1

публикувано на 25.10.2016 23:28

Част 1 

Eто ме в Грузия - на романтичен уикенд без деца. Кацаме в Кутаиси и заедно с мъжо и четиримата ни приятели заставаме на летището с вперен поглед да си видим името на табела за кола под наем. Минават пет минути, после още десет. На петнадесетата минута възмутени се обаждаме по телефона въпреки 6-те лв на минута, за да разберем къде ни е колата. Женски глас ни обяснява, че колата е на паркинга , дава ни номера й и казва, че при колата няма кой да ни я предаде. Запътваме се към новоасфарлтирания охраняем паркинг. Бял мерцедес бус ни очаква на едно от местата. Ключът липсва. Хайде отново да чуем дамата за 6 лева. Намираме ключа както ни обяснява - в задната лява джанта на колата. Радостни отваряме колата и изкачат миризливки…. то не е семейство от буболечки, то е цяла родова среща в този бял мерцедес. Успяваме да ги поразчистим и се качваме в колата, за да се отправим към Тбилиси. Пускаме музика. Всичко в колата е на японски и след около половин час разбираме, че не сме слушали традиционна грузинска музика, а дискът е забил на бой от Кунг фу панда. Движим се по магистрала. Моля да се отбележи, че магистралата в Грузия е от бетон и всъщност е магистрален друпосочен път. 

 

Коремите, или по-скоро мъжките кореми започват да се обаждат от глад. Намираме уютно заведение край пътя с прекрасна гледка. Започва фест с непозната храна. Масата се отрупва с телешки и агнешки шашлици, салати, супа с много зеленина и много месо. Крушовата лимонада и хачапури са короната на дегустацията. Хачапури е местният деликатес. Представлява домашен топящ се кашкавал прегърнат от топло хлебче глазирано с масълце… мммм…. Угощението излиза по  около 15 лева на човек. Десерти в менюто няма, така че след като се сбогуваме с малко от миризливките по колата потегляме на път. 

Шофирането става все по-интересно. Пътят се вие сред планини, а шофорите карат в три колони по двулентовия път. Изведнъж магистралата става истинска. Има дори бетонна преграда между двете платна. Ясен знак, че наближаваме столицата, е увеличеното осветление по пътя. В началото  лампи има само от едната страна на пътя, като  с всеки километър лампите се увеличават. 

 

Влизаме в Тбилиси. В града живее 39% от населението на страната. Настаняваме се в апартамент, нает през AirB&B. Високите тавани дават простор, а масивни мебели нашепват за славното и богато минало на това жилище. Кухнята е отделно от дневната. В банята има вана, мивка и мивка за крака. Последното истински ме възхити, защото ми се струва много практично за малки деца.  Апартаментът се намира в широкия център. Междублоковото пространство контрастира с аристократизма на жилището. Има хлебарница от стар стил - с изградена фурна, по която се лепи хляба. Магазинчето за плод и зеленчук предлага продукти, които не са манекени. В смисъл имат удари от природата и черни точки от животинки. Изглеждат някак… по-истински от продуктите в нашите био магазини. Време е за вечеря. 

Потегляме в търсене на улицата със заведения в Тбилиси. Докато я търсим минаваме през нощно Тбилиси. Осветено е навсякъде. Клаксоните свирят, защото млади поддръжници заявяват подкрепа за тази или онази партия. А, да… този ден имаше избори за президент в Грузия. Това не е обаче причината за засиленото полицейско присъствие. Като споменах полиция. Гледали ли сте “Полицейска академия”? Черна униформа, значка, колата е Форд. Грузинската полиция е по американски модел. Всички грузинци, с които общувахме ни казваха: “На полицай може да имате доверие. Много са отзивчиви и за всичко може да ги питате. Само не им предлагайте подкуп. Ще ви арестуват”. Мечтая да кажа това и в България. Минаваме покрай парламента. Грандиозен мастодонт на социалистическото изкуство с красиви многоцветни фонтани. На върха се вижда и осветения стар град, но от глад не можем да му се нарадваме. Липсата на търпение ни кара да спрем в тихия двор на местно заведение. Малките маси във френски стил бързо се запълват от традиционната грузинска храна - рунд 2. Този път има и червено вино. Ако го искате топло трябва изрично да го поръчате топло. Вече заситили се запътваме към Моста. Модерната скултпура на италианския архитект краси нощно Тбилиси. 

Ден втори в столицата. Запознайте се с Джордж - ММА борец, който в свободното си време е нашия гид. Със спокойния тон на Джорж обикаляме бавно старият град. Качваме се с кабинковия лифт, от който се разкрива прекрасна гледка над целия град. Разказва ни, че страната е била винаги във война, дори и сега. Грузинците е трябвало да бъдат войни  и земеделци едновременно. Приемат християнстовото през 4-ти век, като им се пада да почитат Дева Мария. Не случайно нейният образ е по-голям в църквите от този на Христос. Минаваме през стария квартал. Архитектурата е с много тераси. Джордж обяснява, че архитектурата е повлияна от италианците. Грузинците обичат да са навън и да са със съседите си. 

Отиваме до каньона, където са били древните сярни бани. Личат останките от стария керамичен водопоровод, а красивият водопад свидетелства за събитията от онези времена. Все още има баня, макар и не до реката. За съжаление не успяхме да влезем, защото всяка стая беше заета. По път за заведението за обяд, минаваме през най-добрите чурчхули. Джорж го нарича грузински сникърс. Втвърден гроздов сок с ядки по средата. Вкусно е ми е, защото не е много сладко. Все си повтарям, че трябва да внимавам с количествата, особено на този сладкиш - мнооого е калоричен. Все пак е храна за войници. 

След като обядваме се отправяме към старата столица Митцхета. Малко извън Тбилиси. мястото ми напомня за нашия Етър. Цените са доста по-ниски от тези в Тбилиси - и на чурчхулите, и на вълнените шалове, и на магнитите. Защо да посетите Митцхета? На мен ми направи силно впечатление фреска в черквата, на която е изобразен Исус Христос, заедно с 13 апостоли и с 13 зодиакални знака. Липсващият Змиеносец е тук. Но не това е впчатляващото, а фактът, че на една фреска се прегръщат християнски и еврейски символи. Не случайно тук са живели и живеят цяла еврейска общност в Грузия. Крайно уморена се подготвям за винена вечер в Боржоми.

Следва продължение....

Лина

Блогът на Лина е рубрика на travelmix.bg. За да прочетете и другите статии от рубриката, посетете секция"Публикации".